Какво са намислили тези стихотворения

малко след два през нощта.

Наверно искат да ми напомнят,

че нямам време за нощно скитане из сънища,

за безпаметство пет часа по-късно

във града на дочакано сбъдване

на усещането за понеделник, вторник, сряда

с мигове непрочетени от азбуката на обичта

край тялото ти, ума ти, думите ти за другите,

край свободата на другите за тебе

и моята достатъчна свобода на един час време

край тебе...

Измислени състояния като недомислена любов -

има ли друга освен тази, която примира простреляна,

неизживяла своите понеделник, вторник, сряда

след думите ти : Ще се видим в четвъртък.

И не си тръгва тази любов - ни жива, ни умряла.

И се забива в едно стихотворение в два през нощта

в понеделник, във вторник и в сряда - цял триптих.

И преживява до четвъртък тази любов,

необезспокоявана,

защото никой не чете поезия.

И крачи тази любов в прозата на живота-

любов куца, саката, под мост и над мост срещана,

и оцелява тази любов,

защото е майчина.