Все на твоите жалби отварям iphona

и от два дни чета твоята Бавна мъжка песен,

и умирам бавно и непоетично,

и не питам какво означава последният стих

на твоята Бавна мъжка песен,

какво означават гробищата за птици,

защото съм в тях и си зная, че не ми е мястото там,

а оглеждам терена, въздуха, стъпките,

дето три пъти на ден слизат по устието на оная река,

по която някой ме чака и мене, отдавна ме чака,

откак ме е тласнал в часа на началото, а аз все закъснявам...

Бавно ме къса твоята мъжка песен,

забавя ме предумишлено, умишлено, нарочно и без да иска.

А времето така е забързало,

от тази сутрин е с час по-напред от сянката си,

сякаш не е разбрало, че бавна е мъжката песен за късни жени.

А жените, за птици родени, и в последния дълъг сън на зимата

се преборват с хиени,

и е абсурд да пораснат във птици, за птици родени,

чипът им е объркан, и пътят им е объркан, забравен, безпътен

като на похитителя във... онази банка,

като перпетууммобиле в началото на пролетта,

която е още окаляна в закъснялости, в недоверия, в несвобода.

Нищо, че астрономическите станции

гръмнаха закономерностите на времето: Честита пролет!

Нищо, че поетът от Банско пръв я видя през снеговете

и я предрече неживяна, и си остана непразнувана

като Бавна мъжка песен през пролетта,

като цял ден четене от гробищата на птиците без птици,

защото хиените са на ход седем дни след първа пролет,

и няма край, и няма край...

Няма и страшно!

В следващия живот ще бъдем птици сред птиците.

 

 

Не, тук, под Слънцето изживей тази "бавна мъжка песен", Генка.
Хубав, разгърнат изказ, подходящ за вложеното чувство!
Поздрави! ;)

Трудно е:(
Благораря, tryn!

натежали от мъчителни истини и нечакани отговори .И болка .
Откровен разказ ,силни послания ,своеобразен стих ...Човешко ,твърде човешко .
Поздравления ,Генка !

Благодаря, Таня!!! :)