Надпреварва се добротата ми

с твоята доброта.

Звучно отключва

портите на забраните.

Звучно проскърцват

пантите на въздържанието.

Звучно ляга тревата

в острите стъпки на глада.

Звучно ехо краде

викА на мълчанията.

Звучно тръбят три удивителни

в прозореца на есента.

И заковават

моята доброта до твоята

звучно.

В дует на добряци.

 

стих на добро момиче! :-)))))))))))))))))
Добро утро, ранобуднице!
Чудовището

добри ми читателю! Добър да е и денят ти!:))))))))))))))

Браво, харесах !
Добричке ! :))))

нищо не оповести! Слава на Бодхисатва!

Прочетох притчата, благодаря за насочването, но не съм имала предвид това, което означава звук без звук. Интуицията работи за мене / и в мене, де/.
Ееееей, голяма енциклопедия си, lamiata!Възхищения!

Аз не съм от добричките, но пък харесвам и вътрешно се усмихвам на добротата :) Добре, че са добряците, за да имат минути пристан спокойствие в тези луднали, забързани дни...
"Звучно ехо краде
викА на мълчанията." - !!!!!!!!"вика на мълчанията" даже не мога да го изкоментирам... но и не мога да се откъсна от израза.

насочил 6 палеца надолу, вместо да се почеше с тях където го сърби? :-))))))))))
Всъщност - защо ли питам, простакът в Интернет е неизтребим.
Чудовището

защото глас без коментар е безгласност...и гласност на безсилието да приемеш другия.
Написах и друг отговор , който качвам в ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ЗА АНОНИМНИЦИ
Благодаря, Валери, за позицията.