В града, от който

синовете ми си тръгват,

прекрачили с охота

бащиния праг и

майчиния стон пропуснали

през рамо...

във този град е август

и не е...

Отдавна спомен -

снизходителен и благ

в дъждовното

провинциално лято -

е този град.

Заседнал в гърлото отдавна

спомен е

вечерята за четирима.

И празен е без синовете ми,

безсмислен е домът,

във който всеки миг от лятото

денят ме пита

август ли е в този град

без синовете ми

или е зима

в града, от който

синовете ми си тръгват...

от моя град.