Сякаш е глътнало две бири на гладно,

люлее се във  шезлонга на юли лятото.

Залезът е изплезил език отсам  хоризонта

и го подпира небето, пламнало в ревност.

Окуцелите стъпки на куче лизват сенките,

легнали кротко оттатък болката.

Залезът, опростил далечните юлски съмнения,

цяла нощ непробудно сънува любене.