Малка черна вещица,

малка завистница на небето ми

с бели облачета, накацали бели мисли,

малка озонова дупка -

огнен меч във душата на глезена,

ешафод за търпимост 24 карата,

ослепяла търпимост във гейзер от думи -

душеприказчици на звезди посред бял ден,

стиснати зъби, прецедена попържня строшили

във лъсната горна октава на трънен венец,

черна мазка – лавина

върху палитрата наедряла любов, цветна и сочна,

и пъргава,

вампир, на дъгата захапал началото,

източил до дъното края й...

Как да те заобичам, за да те омилостивя.

Във смирение не умея да крача.

И къде ли расте това смирение,

в моите градини не е и плевел.

Ще си поръчам семенце, синапово зрънце, онлайн,

ще го отгледам в последните думи,

в последния стон на глезена, на коляното,

на крачките на душата си...

Поборник съм

в чудовищен чер катарзис по пътя.

Ще се разминем с тебе, вещице!

Срещата ни e вече минало.