В най-провинциалното кътче на живота

те мисля светло.

Не че мислите ми – една торба кокали -

ще стигнат върховете ти,

недостъпни смутни вулкани -

исландските ряпа да ядат

между стара Европа и млада Бога.

Не че светулките ми ще изплетат

мрежа за Златната рибка –

нищо, че имам намислени три желания,

че кой ли си няма Итака!

За друго ми е мъката, за другото,

дето еднакво ми даваш и еднакво ми вземаш,

            че отънява хамбара, дето цял живот го пълня

            с бели думи.

Свенливи многоточия -

безсрамия закопчани в безкрая ти -

небесата свличат.

А изтичат от тях мълчания.

Забранени думи пришиват изхода към тебе,

в най-провинциалното кътче на живота,

дето светло те мисля за утре,

Живот.

 

 

Прекрасно Е!

Само така за живота!

Благодаря, miaa:)

Само така, martiniki :)

"че кой ли си няма Итака!" - да, всеки си има! "А изтичат от тях мълчания." - мълчанията... ех, мълчанията... но въпреки тях е хубаво, когато го поглеждаме него, г-н Живот , с блеснали погледи. :)

За живота и нещата ,които се случват ...със символи и послания .
Поздравления !

Добро утро, и светъл ден, Генче!
Г-н Живот е непредвидим и тайнствен.По някога ни изненадва с капризите и сюрпризите си, но пък си заслужава да го живеем.Дори и един прекрасен миг от него си заслужава.

с които изплиташ Живота - благодаря!

алегоричност и афористичност накуп - и в състояние на дълбока младост! Нищо повече няма да пришивам ! ))))

За живота - с любов: има ли я, белите думи няма да свършат, а черните мисли сами ще побегнат.
Поздрави за хубавото стихотворение, Гене!:)

Харесва ми сгъстената метафорична и философска мисъл, ясните послания, чужди на дидактика и на наивен оптимизъм.

Благодаря ви, на всички ви благодаря, приятели !!!