Самовзискателни, каноните отбой ще бият,
навлезли във полетата на собствени забрани.
И срутили средновековните табута смаяни,
небето ще допишат в присмеха на залезите.
Със снизхождение зенИците ще ги разпитват
за попържните мъжки в женски двори,
за оня благ и мимолетен повей
на спряло насред пътя опрощение,
на сбъркало посоките освирепяло стадо
от пораженци, звездния си миг прецапали
във локвите на зажадняло лято, адово,
да полюлеят стон в часовниковото махало.
Диагонално да набият спиците на вятъра
и ласките му сомнамбулни да събудят.
Тогава във среднощна песен, бяла от причастия,
ще влезе радостта със втори глас за исото.

Хубави почивни дни !

Като счупим старите канони и табута,
по небето синьо ще пишем начисто !
И нека има хармония на гласовете в иcото !
Ти явно си пяла в хор , (а може би още пееш ) ? :)))
Пишеш вдъхновено , Jenny и това ми харесва ! :)))

Не пея в хор, караяни:) С останалото съм съгласна.Благодаря!

Наверно е така. Но не е и невъзможно, нали:)

Ти го доказваш със стиховете си ,оригинални и вдъхновени ...
Поздрав и хубав ден !

Благодаря за прочита, nasakotojakata:)

blog.bg изпростя тотално ...86 прочели, 84 гласували ЗА, а 100 - против?Що е то?!
Къде са админите?!

Много хубаво стихотворение, четох те и в Ретро скоро:)

Благодаря, Влади!