Какво нещо е свободата, когато остане сама!

Слиза на най-безлюдната улица

и на глас, на лист от кестен, на кучешки очи,

спрели обонянието си до контейнера – гладно небе,

започва да разказва за себе си...

Ха това да не пропусне, ха онова,

може и цяла нощ  да не се спре, ако на кучешкия зъб на самотата й

не цъфне себичен кариес от неизмити думи-чревоугодници,

които сладострастно дълбаят, дълбаят нощта

и расте озоновата й дупка – скривалище на предъвкани излишества.

И започва болката в един ден, в един час...

започва непредсказуемият старт на изкуплението.

Пази Боже, от разкаяна свобода.

обаче едва ли ще дочакаме )))

Срещал съм "оковите на свободата", но "разкаяна свобода" за първи път. Не е ли нашата свобода сега разкаяна, много бързо като че ли усетихме разочарованието от двуличието й, от коварството й, от измамната й привлекателност.

Хубав петък. Ден на майстора!

Edna pregradka za oblek4enie , Jenny ! Svobodatai samotata varviat raka za raka poniakoga....sa6toto e i liubovta...idi go obiasni , no e taka ! Usmivki , jivotat ne e tolkova lo6 vse pak !:)))))))))

!!!!!!!!!! Дълбаеш с тази си философска творба!

Мисля, че разкаяната свобода е разочарована от освободените, които не знаят какво да правят с нея...
Поздрав!

Случилото се днес към обед очерни радостта ми от написаното сутринта стихотворение.
Ще приключа с ФБ окончателно. Съжалявам, че ангажирах и вашето време с постинга за плагиатството, за което вече не ми се говори.
Бог да ви пази от подобно изживяване, макар и с хепиенд!

Добро решение!
Чу

Kakto vinagi Tryn4eto "vijda " zad prividnostite ! Pozdravlenia za tozi komentar! :)))))