по първи петли
в будните думи сълзи
апокалипсис

 
Заточените преселения на думите
и тази нощ ще оцеляват

Дъждът потъна в гори тилилейски.
Сто пъти преобърнах гардероба си
да го посрещна с оня шал и палтенце,

Няма друг начин да се доближа до теб,
беззащитна и дръзка,
лизнала ъглите на покрива -

 
Високите стени са страхопъзльовци
със тайно минало и скрито настояще.

Думите -
наболи нетърпения,
пулсиращи в лавина гордост.

Пътеките за поклонение изпълнихме във дните -
без поклон, прегърбени и низши.
Забравихме поклон да сторим вкупом,

Цял следобед тя беше с двама мъже:
Йохан Щраус – баща
и диригентът Daniel Barenboim.

Цветът на цигулка –
      в цигулките на канал MEZZO,
      с който безсрамно флиртувам от лятото.

Композиторът, когото обичам, диригентът, в когото съм влюбена, стихотворението, което пиша и не мога да допиша от неописуемото преживяване, което този клип би породил и у вас:))) Чуйте го, моля ви, приятели!:))) И напишете своето стих...

 
Още по-властни и дълги ще стават нощите.
Бели петички утрото дълго ще крие под топла завивка.

Изпих до дъно
горчивата несъстоятелност
на думите,