Пристигам цялата за тебе
по моста на порасналите мисли,
все по-далечна, по-непременна,

                  Мълчанието между двете полукълба
така е наедряло.
Разхожда се тежко-тежко

 
Остров Бали
се събужда пет часа по-рано,

Точката тежи колкото цялото земно кълбо.
Листът след нея - прашинка,
от вятъра обърнат, люлее началото.

Бъз ухае в ръцете на две момчета,
пътят е нисък в очите им,
нарамили своята висока свобода в китка бъз -

Малка черна вещица,
малка завистница на небето ми
с бели облачета, накацали бели мисли,