Ако знаеш, че някой те чака,

хващаш първия изгрев на мислите,

пощръклели за път и измислици,

и катериш по него лятото,

жива мазка в среднощна картина.

В премалелия лък на цигулка

писъка си нощта ще разсее.

Със акорда на зрели думи

ще потънеш в началото.