Опашата лъжа е морето, което тъгува през зимата.

Черна приказка като тази за старата мащеха

по брега на морето скита нощем.

Какво ли не стори морето за нея,

 усмихна й слънцето, разсъблече я,

шестотин хиляди километра й гря на отиване

и шестотин назад й се врича;

обеща й най-дългото изречение за безсмъртната млада царкиня,

изписала във иличе на бялатата риза на момък,

на зимните дънки във капсата знакове тайни

и утрешни знакове за любов изписала,

за златни води и ковчеже със златни бои за художника,

който утре любов ще рисува на брега на морето,

и слънца със усмивка от шестотин хиляди километра море

до нея, единствена.

Опашата лъжа е морето, което тъгува през зимата.

Морето през зимата е поет,

който рине снега от думите, навалели от приказка побеляла

за момиче, иличе и капса на дънки -

знакове за безкрайност в словесна задача,

знакове за любов през зимата.

Морето през зимата е художник на далечни слънца,

на вълни посребрени, във чашата вино кипнали.

Морето през зимата е билет за концерт на Ал Бано, Азнавур

и Бочели.

Не е лъжа всичко казано за морето през зимата.