Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2011 21:12 - ОТИВА СИ ВРЕМЕТО
Автор: petgen Категория: Други   
Прочетен: 2051 Коментари: 11 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Времето така е оплело стъпките си -

ту наляво, ту надясно извити

като пияндурник посред бял ден,

като молив по окръжност, изписана на ръка,

импровизация на пръсти, енергия и увереност

в скромната равнопоставеност на крачки нагоре,

на обелени колене и превързани отчаяния,

на ампутирани недорасляци по стеблото му.

Време, наторявано с томове класици,

с не питай старило, а патило,с това може, това не може,

по-често с не може, не трябва, какво ще кажат хората,

с има време...

Времето се оказа с такава недостатъчност

на търпение, снизходителност и милост,

да му се чуди човек къде е расло – порасло

такова щедро време, такова свидливо,

оживял тиранин зад кадър,

осмелил се вчера да каже всичко коз,

днес да се признае – валат съм.

Да го подкрепи огледалото -двойник извечен

на съмнения, коригирани с туш,

подмазан с лепило капка, с фон дьо тен-а на стари думи,

лъснати като нови...

Умее времето да влиза в ДНК-то,

в молекулите на желанието, в атомите на страстта,

ин витро умее да забременява надеждите,

ах, какво сладко време на бременни надежди

с широки стъпки по главната улица,

по жълтите павета на свободата -все жадна, все гладна,

а все над допустимите стойности,

неподвластна на диети за здравословно благоприличие.

Тази свобода!

Дялан камък, добре дошла, добре паснала

в пъзела на голямата игра с безследно изчезналите късове време.

Времето на голямото търсене,

на бързата работа срам за майстора.

Уж все мудно беше това време,

подбутвано, теглено на буксир, с остен пробождано

в дни на голямото нощно дремане...

И изведнъж -

на една педя от края на приказката,

на един абзац от стара, стара история,

на едно изнемощяло от продължения запетайче

в края на дългото изречение, излято на един дъх,

в края на скоропоговорката между брекети-

за какво му бяха тези брекети на времето -

такава хубост, хукнала през зъби, стои ли зад зъбите времето...

 Младост, че младост- цял живот вразумявана,

тъй ще си иде – с две шепи кураж и -да- под сурдинка

вместо гръмотевично несъгласна да е поне веднъж,

още веднъж, завинаги.

Отива си времето, младо, че младо!

Така и не разбрах защо дойде, щом си тръгва без време времето.

И неговата не е лесна...

Не е за приказване време да си.





Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Радвам се
19.03.2011 21:43
да те видя :)
Валя
цитирай
2. petgen - Нямаме време да бъдем други освен ...
19.03.2011 21:48
Нямаме време да бъдем други освен себе си:)
Добра среща, Валя!:) Написаното е, за да се споделя:)
цитирай
3. tryn - Здравей, Генка!
20.03.2011 01:03
С много философски размисли се появяваш...
Дълбоко – като : "Времето е в нас и ние сме във времето"...

И не ни остава друго, освен да го живеем мъдро.
:)))
цитирай
4. stela50 - С удоволствие прочетох ...радвам се ,че си тук .
20.03.2011 01:41
Поздрави !
цитирай
5. petgen - С много философски размисли се п...
20.03.2011 09:15
tryn написа:
С много философски размисли се появяваш...
Дълбоко – като : "Времето е в нас и ние сме във времето"...

И не ни остава друго, освен да го живеем мъдро.
:)))

И да не се давим на плиткото:))) Благодаря, tryn!
цитирай
6. petgen - Поздрави ! Оказа се, че не мога без ...
20.03.2011 09:15
stela50 написа:
Поздрави !

Оказа се, че не мога без вас:) Благодаря, Таня!
цитирай
7. vladun - С хубав и препълнен с поуки текст ...
20.03.2011 15:53
С хубав и препълнен с поуки текст бeлежиш завръщането си, Гене!
Приветствам те!:)
цитирай
8. petgen - С хубав и препълнен с поуки текст ...
20.03.2011 16:50
vladun написа:
С хубав и препълнен с поуки текст бeлежиш завръщането си, Гене!
Приветствам те!:)

Животът е Учител, vladun:)
цитирай
9. bizcocho - И в цялото това време единствения, ...
20.03.2011 18:07
И в цялото това време единствения, който може да заличи смисъла на съществуването си е самия човек.
Така да се зарадвах, когато видях, че имаш публикация!
цитирай
10. petgen - И в цялото това време единствения, ...
20.03.2011 18:21
bizcocho написа:
И в цялото това време единствения, който може да заличи смисъла на съществуването си е самия човек.
Така да се зарадвах, когато видях, че имаш публикация!


...ако се пребори с отчайващото безсмислие. И аз ти се радвам, Женя!:)
цитирай
11. sande - Поздрави и аплодисменти от залата!
21.03.2011 12:57
Поздравлявам те за това мъдро стихотворение, разчупено, свободно, неспокойно, бунтуващо се, преливащо от порив за красота, хармония и смисъл за смисъла. Едно надбягване с времето, един спор с времето, едно предизвикателство към временното време.
Толкова е всичко твое.
Носи твоят темперамент, твоето неспокойствие, твоята категоричност.
Написано с твоя почерк, разпознаваем и оригинален.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: petgen
Категория: Поезия
Прочетен: 258803
Постинги: 195
Коментари: 1265
Гласове: 1652
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031