Времето така е оплело стъпките си -
ту наляво, ту надясно извити
като пияндурник посред бял ден,
като молив по окръжност, изписана на ръка,
импровизация на пръсти, енергия и увереност
в скромната равнопоставеност на крачки нагоре,
на обелени колене и превързани отчаяния,
на ампутирани недорасляци по стеблото му.
Време, наторявано с томове класици,
с не питай старило, а патило,с това може, това не може,
по-често с не може, не трябва, какво ще кажат хората,
с има време...
Времето се оказа с такава недостатъчност
на търпение, снизходителност и милост,
да му се чуди човек къде е расло – порасло
такова щедро време, такова свидливо,
оживял тиранин зад кадър,
осмелил се вчера да каже всичко коз,
днес да се признае – валат съм.
Да го подкрепи огледалото -двойник извечен
на съмнения, коригирани с туш,
подмазан с лепило капка, с фон дьо тен-а на стари думи,
лъснати като нови...
Умее времето да влиза в ДНК-то,
в молекулите на желанието, в атомите на страстта,
ин витро умее да забременява надеждите,
ах, какво сладко време на бременни надежди
с широки стъпки по главната улица,
по жълтите павета на свободата -все жадна, все гладна,
а все над допустимите стойности,
неподвластна на диети за здравословно благоприличие.
Тази свобода!
Дялан камък, добре дошла, добре паснала
в пъзела на голямата игра с безследно изчезналите късове време.
Времето на голямото търсене,
на бързата работа срам за майстора.
Уж все мудно беше това време,
подбутвано, теглено на буксир, с остен пробождано
в дни на голямото нощно дремане...
И изведнъж -
на една педя от края на приказката,
на един абзац от стара, стара история,
на едно изнемощяло от продължения запетайче
в края на дългото изречение, излято на един дъх,
в края на скоропоговорката между брекети-
за какво му бяха тези брекети на времето -
такава хубост, хукнала през зъби, стои ли зад зъбите времето...
Младост, че младост- цял живот вразумявана,
тъй ще си иде – с две шепи кураж и -да- под сурдинка
вместо гръмотевично несъгласна да е поне веднъж,
още веднъж, завинаги.
Отива си времето, младо, че младо!
Така и не разбрах защо дойде, щом си тръгва без време времето.
И неговата не е лесна...
Не е за приказване време да си.
Валя
Добра среща, Валя!:) Написаното е, за да се споделя:)
Дълбоко – като : "Времето е в нас и ние сме във времето"...
И не ни остава друго, освен да го живеем мъдро.
:)))
Дълбоко – като : "Времето е в нас и ние сме във времето"...
И не ни остава друго, освен да го живеем мъдро.
:)))
И да не се давим на плиткото:))) Благодаря, tryn!
Оказа се, че не мога без вас:) Благодаря, Таня!
Приветствам те!:)
Приветствам те!:)
Животът е Учител, vladun:)
Така да се зарадвах, когато видях, че имаш публикация!
Така да се зарадвах, когато видях, че имаш публикация!
...ако се пребори с отчайващото безсмислие. И аз ти се радвам, Женя!:)
Толкова е всичко твое.
Носи твоят темперамент, твоето неспокойствие, твоята категоричност.
Написано с твоя почерк, разпознаваем и оригинален.