Мисля си за Франсоаз Саган,

влизам във всяка буква на въпроса й

как си,  мили.

Но ти не влизаш във фейсбук

и ти е все едно какво харесвам и какво не.

Отдавна не си говорим в  стихотворения,

почти месец, години…

Години пътуваме

към кухнята, смисъла  и безсмислието.

Дълбаем  мълчанието си измислено.

Аз  чакам самолетът от Бали

да приземи страха ми, майчиния.

Тогава ще рукнат думите,

които съхнат цял месец почти

върху лъка на цигулките Stradivarius.

Чирози с бира  Haineken вечеряме

от двете страни на мълчанието.

Интоксикация е любовта – не аз,

Франсоаз Саган го казва

в „ Един неясен профил”,

който още не съм разлистила,

а умирам търпеливо

в нетърпението да ми кажеш

как си мила, самолетът се приземи,

Ной ни чака.

но тук чета с удоволствие стиховете ти . Харесват ми ,имаш свой почерк и поглед ,
различното винаги ме е привличало .
Лек и приятен ден ,приятелко от Фейсбук !

Благодаря ти, Таня:)))