на скайпа ми.
Сивее иконката ти,
знам, че си цветен зад нея,
зад палитрата от думи,
които индигово се смеят
в различното часово време
на красиви балийки,
на красиви мулатки,
на красивата бяла българка
на другия лаптоп
пред чаша балийска бира.
Пет часа по-рано си лягаш
от мислите ми
защо ли не си на линия,
оттатък екватора
да не е спрял токът,
да не си помислил,
че съм изтрила скайпа ти,
щом мълча.
Не по будистки го правя,
пречиствам кутията ти
от думите си за обич-
как си, добре ли си, пази се…
Пречиствам инбокса ти.
От стихотворения,
за които мълчиш,
го пречиствам.
И мълча
с мобилния интернет във айфона
в чантата през рамо
позирам
мобилност на чувствата,
задълбали в иконката ти,
по-сива от сивия първи юли
в България-
кофти джулай морнинг
в България,
пет часа по-късен за съня ми
от твоя сън.
Дано те дочакам
в удобното всяко време
на мобилния интернет,
страхотна промоция на мобилтел,
прастара опция за майки
оттатък екватора.