по моста на порасналите мисли,

все по-далечна, по-непременна,

по водни кончета,

вестители на жадните ми стъпки

към тебе,

пристигам цялата за тебе

във тази утрин, за която

раснаха тревите дълго,

от тати окосени, с дъх на тати,

за гъвкавите ъгли на прегръдки,

в които сомнамбулни нощите

най-ранобудните ми мисли обладават.

Пристигам цялата за тебе,

за вятъра, пришпорил

острите мълчания на вековете,

за смешното притворство на мечтите,

заровили глава във пясъка на думи,

напречни и строги.

Пристигам цялата за тебе,

загърбила те в залеза,

изгрева набрала с росни стъпки до колене

към тебе.

Думите ми изхвърли

и не дочаквай женското ми колебание,

което ще застане между нас,

усетя ли очите ти че се катерят по очите ми -

небе в листо от кестен.

Вземи ме.

За теб съм расла тайно в тебе,

инкогнито и тихо до сега,

когато старата река от думите прелива,

вещаеща потоп.

Бъди ми Ной. Спаси ме. От мене ме спаси,

за теб- далеч от теб съм расла.

Пристигам цялата за тебе,

Родино!