Българска, по-българска жажда по българско
Вдянахме точно когато от себе отрекли се,
Гуру ни станаха светците праведни, Кирила и Методия.
Де бяхме тогава, бидейки до извора, до книгите им, до
Евангелието от Матея, Марко, Лука и Йоана ?
Живота измервахме, слънчасали в пистите му
Звездни послания търсехме далече от нищите.
И се присмивахме на Екселиаста - Нищо ново под слънцето?!
Йов не ни стряскаше ни преди, ни след страданията си.
Камъче в зъбите бяха уроците във училище.
Люпехме ги тъй кротки, при все че бяха пълни с измислици.
Много ли, малко ли беше, което искахме, питай патило.
Някъде срещахме себе си, но повечето се бяхме разминали.
Още ни парят под езика бодливи, но горди мълчанията.
Петър Светията дали един ден ще ги отмери като греховност!
Разпнати нощите ни между ези и тура
Следваха страсти, нагорнище им бе патриархата.
Толкова беше желана, обетована, земята на инките,
Утре едва ли ще е различно, Анна!
Фарисеи ли бяха нощите ни или ангелогласни.
Христос отвисоко ни гледаше сеир и на бедни, и на властници..
Царят далеко бе, после тъй близко слезе и бръкна в душите ни,
Че не българско, прабългарско взе си!
Шибани станахме за новите вождове.
Ще ли пребъдем, уж сме отколе дялан камък!
Ъ дори не казваме вече, че и защо ли – все тая е, обръгнахме.
Юнак без рани не ходи…Душите си оплакваме на кирилица.
Яли ни псета и вълци нас, с никнеймите на латиница.
Стихотворението е от миналата година, но е актуално ...
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ...!
Владимир Виденов
Петър Светията дали един ден ще ги отмери като греховност!" ...!!!!
Думи не намирам за творбата ти, петген... А пред завършека и'.... там пък съвсем!
Поздрави!
Сърдечен поздрав! :)
Сърдечен поздрав! :)
Благодаря, трънче:)
И нека всеки ден да е празник на писмеността ни, и да пребъде до века.
И нека България да пребъде!
