Постинг
14.11.2010 07:18 -
ЗАКАЛЯВАНЕ НА ПОДКОВА
Автор: petgen
Категория: Поезия
Прочетен: 1146 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2010 07:30
Прочетен: 1146 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 14.11.2010 07:30
Безнадежден е вятърът.
Бели искри в наковалнята безнадеждно
разпръсква.
В кофа тежка вода, в девет кладенеца
насън премълчана,
гасне с писък премазана бяла подкова.
Между чука на майстора
и наковалнята стара за голи души,
за голи ръце и горещи думи
крехко, изплашено, бяло щастие
ожАрено гъне голо тяло.
И болеят следите на думите-шегобийци.
С поочукан език, със изплезен език
щастие, закалено в подковата,
безнадеждно боли.
Бяла нежност – балсам му търся
в приказката за лошата дума и мечката.
И разказвам, разказвам на вятъра.
Търсене
Блогрол