Пътеките за поклонение изпълнихме във дните -
без поклон, прегърбени и низши.
Забравихме поклон да сторим вкупом,
но на кого ли по-напред?
Нима забравихме на мравките път да направим?...
Или да ръснем бели думи по паважа?
Защо не храним гълъбите посивели във душите си?
Със бели думи да превържем белите криле на младите,
оттатък облаче ле бяло тъй отдавна стигнали,
а все по теля, все по теля във очакване
черните им лястовици слънце да избели.
И кой ще ни прости забравата,
че с бели думи майчиците наши не нахранихме,
във празните им къщи, изпосталели във молитвите
за бяло слънце... и за бяло връщане.
Спаси България за българите,
Свети Йоане Рилски, чудотворецо!
Спаси България от българите.