Прочетен: 2128 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2010 21:48
Продиктувана от драма, която стана и моя: Шестокласничка, на която съм учителка от тази година, говори единствено с родителите си у дома, с никого другиго.В училище – комуникациите само в писмен вид...
Дано й помогна с това стихотворение, което написах току-що за нея.
Дано се случи ЧУДОТО!...
И мълчат крилцата ти пеперудени.
В бели мъхчета бяло наболи по устните
думички чакат.
Отключи ги, облаче,
в пеперуденото си гордо небе,
мое облаче мъничко, развържи ги.
Прозвъни ли в очите ти
погледът пеперуден,
бяло докосне ли сърчицето ти,
знай,
време е да отприщиш със думичка само
небето,
наполовина по-ниско в мълчанието ти.
После е лесно...
Ще литне високо-високо гласът ти ;
пеперудено топъл и шарен
ще изпише бялото на стените
в класната стая
със твоя шедьовър от думички!
Ще засрами ПикАсо, Дали,
най-тъжния слънчоглед на Ван Гог
ще усмихне,
със Дунав валса на Щраус
ще завърти класната стая,
стълбищата ще прокънтят в нова ода
на радостта,
ще кънтят двайсет и четири часа със тебе,
след тебе, моя мъничка...
Огледално усмихнато
ехото през глава ще се кунди,
ще прегракне в своето :
Писта! Писта!Пистааааааааа!...
За тебе, За тебе! За тебе!
Мое мъничко, пухкаво, пеперудено,
гордо мълчание,
повдигни раменца,
усмихни се.
И в думи отключени ще намериш небето
за полет.
Тъй отдавна не си летяло, поломено от...какво ли!
Земята те моли,
говорИ, говорИ...
пеперудено мое момиче,
родено за полет!
Pozdravi: deathmetalverses /Jack B. Spassov
А ако не го направи...Страх ме е...
Всичко е в Божиите ръце...
Успех!
Засега проговориха тези,които прочетоха стих-ето. Утре е първата ми среща с Павлинка , която наверно ще го обсъди вкъщи ...на глас. Дано утре удвои радостта ми.Тръпна в очакване на Божията милост. Благодаря от сърце за позицията и съвета!!!
Поздрав
Валя
Dnes i moiata kirilica malchi - izvini me...
губя надежда...Качих във фб снимка с нея...:) Така я обикнах!