Не допуснаха в манастира премълчаното.

Беше голямо като копче на радио телефункен,

гръмнало в новината за пропуканата земя

в Нова Зеландия -

три метра и половина статичност,

презряла нежната революция,

червената революция,

гнева на мравките и стогодишната самота.

Манастирът надничаше под коричката

на прегоряло мълчание

с пълнеж от сочни думи,

изпуснати и пребити думи и точки

до тавана на кладата за предатели.

Беше стратегическо премълчаното.

На входа на манастира вдигна палатка

за протеста си.

Поетът - другият адрес на болката.
Поздрав, Генке!

е хубаво да се навлича, когато преосмисляме монастирското си стоене,
спроти никаквостите на земното! Стихотворението зашлевява равнодушието!
"Беше голямо като копче на радио телефункен"...Май от времето, когато слушахме
ръждивите гласове на Свободата.. Свободата дойде, но ползваме само дистанционните... Заграбващо стихе!

vse po-4esto se razhojdam v manastira na mul4anieto
skubia plevelite krai ogradata
kusam krehkite trevici mejdu kamuka
galima muhovete - tuk edni4ka plutska nejnost
i obhojdam s pogled keremidite
da ne zvunnat dumite na dujd
v onzi mig, kogato sum zabravila
kakvo e razgovor.....


Pozdrav, Genka!

lamiata и на тебе, ili4e , за продължението:)