Преди 2 години поетесата Елка Няголова

построи чешма в родния си град

 

 

До паметника на Левски

изтича предателство -

пресъхва чешмата на Елка.

Земята повдига я,

наклонено слънцето

пречупва в дъха й небето.

Не диша чешмата,

изтича душата й,

ключ няма да спре потопа.

Детенце играе

със лодка в улука й,

не плува небето в лодката.

Апостолът

вляво от нея немее.

Народе????...

И въпросителните,

накацали на чешмата,

отиват на вятъра.

Пресъхнал с чешмата,

градът сивее.

 

 

 

Жената Природом е вода, водата не вдига паметници на самата себе си, а тече и отминава. Чешмата на Венета Мандева във Варна също "млъкна". Защо ли?
Вдигането на чешма е мъжка работа. Мъж - як, разгърден, мъкнещ камъни, потен, но с чисти ръце и мисъл, целунат от Жена.
Тема за размисъл, Генке, нищо лично.

в тълкуването на понятията :) Забравяш еманципацията! Забравяш , че има жени и жени, че има Жана д Арк, Райна Княгиня ...

Много добре разбра за какво ти говоря.
Когато Елка Няголова ушие знаме, ще й се поклоня.
От нейната чешма вода няма да пия.

Съгласна съм с 4udovi6teto - не съм враг на еманципацията, но става въпрос за Вселенски Закони... А за тях е важен типът енергия - ин или ян... Ние ги наричаме "женска" и "мъжка" - деление по полов признак.
Жената разжда, мъжът - строи, "застопорява" - прави бент за водата..., за да я има по-дълго... Земята поглъща водата, камъкът се разцепва от нея, огънят загасва, но и я превръща във въздух...

Жана Д'арк, Райна Княгиня... - те са водата, която срутва бентовете на застоялата вода - ограничаваната... Овладяна - е сила и мощ, неовладяна - е разруха и гибел...

Стихотворението ти обаче ми дава съвсем друг ракурс на мислене:
как във всеки град, хората забравят светлите личности, допринесли
с мисъл, слово и дела за добруването на "народееее??????"...
Ето, това е, което ме "удари" през лицето и ме "жигоса" - като човек, който радее за родното...
Поздравления за прекрасния стих!!!
И ме извини за пространствения коментар... Това са знания, получени в наследство, нищо лично.
Усмихнати и вдъхновени дни ти желая :):):)

Ех, скъпи приятели, как ме натъжавате! С цялата си неграмотия аз просто вярвам в добрите жестове и им се възхищавам...

Много хубаво стихотворение, Генка! !!
...а иначе съм враг на еманципацията, защото съм силно потърпевша от нея:-)

Еманципацията - обичана и не - Въпрос на гледна точка и ситуация :)

В ЗЕМЯТА НА СМЪЛЧАНИТЕ ЧЕШМИ

В земята на смълчаните чешми
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени.
Вода ли бликне, хлътва след това –
след сватби, кръщенета, подир помен.
И няма птици – само синева,
в която ти ми идеш – сън и спомен.
До извора от жажда да умра,
край твоята пътека ще заничам –
и ще разплисквам двете ти ведра
и шепата светулки в твоя кичур.
Пропуснах да ти бъда мъж жених.
И тръгвам подир слънцето на рида.
Но в светъл сън водите ти напих –
и чист от този свят ще си отида.

Чудовището

Пак ми става лошо от твоите стихове, бездарнико!:)))

Пък на Няголова и стиховете й са лошо зидани, затова пъченето й е такова. По-добре помогни на нуждаещи се деца, старци, инвалиди в бедната ни родина, без да се афишираш толкова папагалски. Основен принцип на благотворителността е почти никой да не знае, че ти си извършил благородното дело. Отблъсна ме това деяние. petgen e написала развълнувано стихотворение, като извлича от факта на пресъхването, не толкова успешно национален мотив. Не знам от какъв зор заглавието е мафиотско! За протокола - Жана Дарк не е била жена, а хермафродит. Еманципацията е соц. извращение. Която жена е умна и способна, тя си намира пътеката и без клака.

Не ми е познат речникът на мафиотите и затова ме разсмиваш, анонимен!
По-мафиотско ми звучи анонимността ти! Карай да върви! Всичко случващо се е постсоциализъм , нали! И ние сме рожбите му. Колкото до зидарията...вече става дума за нещо лично ...и всеки строящ поема риска от земетръси/словотръси...:)