Изчезнал е някъде

моят просяк от улицата.

Къде да оставя сега

металния звук на добротата,

слял се в джоба ми

с купчина самовлюбени звуци

от вселенския хор на лаиците.

Все по-разногласи,

все по-стряскащи

в желанието си да са първа цигулка.

Невъзможност

при диригенти по съвместителство.

Къде ли е моят просяк…

На улицата

той дирижира душата ми.