Което не съм си и мислила,
пътува към мен и свети.
Зная, че е любов.

 
Високото слезе в две тихи думи,
търкулнати по меридиана на нощта.

 Високото слезе в две тихи думи,
търкулнати по меридиана на нощта.
Разсъблече ги в непосилната жега на очакването,

 
В най-провинциалното кътче на живота
те мисля светло.

Анна,Света Анна, а как иначе, мила Анна,
Българска, по-българска жажда по българско
Вдянахме точно когато от себе отрекли се,

 
Източен кладенецът до троха.
Слънце на дъното му кърви ожулено.

                        / диптих /
                             * * *
Недокоснати са звездите и след риска

 Яхта в морето.
 Разсъблечен облакът
 трепери от страст.