Все на твоите жалби отварям iphona
и от два дни чета твоята Бавна мъжка песен,

Войната пак изпълзя от учебниците по история.
Какво ли се случи с охранителите на аналите,
на летописите, на хрониките.

Времето така е оплело стъпките си -
ту наляво, ту надясно извити
като пияндурник посред бял ден,

Момчетата ни
играят на жмичка днес.
Думите търсят.

   
Размисли на мои шестокласници,
вдъхновени от есето на Илияна Георгиева „Как се обича Иван“

http://dox.bg/files/dw?a=791a349ff7

 
В Сатурнова дупка ли хлътна Поетът,
мощта му космическа где ли се скри!

Така е млъкнал Март, свободният,
любовният, женският, вездесъщият Март.
Такава екзалтация в микрофоните,