Ако дочакам късната доба
на твоята млада палитра, бременна от слънца,

 Всичко си идва на мястото,
когато си тръгне празникът.
И празно, празно в къщата -

Когато речта е нечленоразделна,
става знакова-
бие червени пестници,

Миражна и
измислена,
подхвърлена,

ВЕСЕЛИ  КОЛЕДА, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ!!!
ДА ПОСРЕЩНЕМ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО БЛАГОРОДНИ И НАДЕЖДНИ, ПРЕРОДЕНИ В СВЕТЛИ ПОМИСЛИ И ВДЪХНОВЯВАЩИ  СТИХОВЕ  ЗА НЕГО, ЖИВОТА, КРАСИВ В СВОЯТА НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ!!! НАЗДРАВЕ ОТ МЕН, petgen!

        Това написах вчера, в часа по литература с VІ клас, докато   учениците пишеха съчинение разсъждение по житейски проблем на тема "Доброто, което бих искал да направя". Ще им го прочета днес, в последните часове преди Коледа:)))))
...

 
 
Земята е удавена в мълчания и предразсъдъци.

Не тръгваха ли корабите ни от същото пристанище, в което
всички утрини изпращаха с пореден рейс
и слънцето, и бялата пътека на разсъмване,

Не тръгваха ли корабите ни от същото пристанище, в което
всички утрини изпращаха с пореден рейс
и слънцето, и бялата пътека на разсъмване,

                 Няма кауза пердута за оня,
който върви срещу вятъра и улавя по струните му
заплетени въпросителни във крайпътния слог ,

 
Замръзнали бели въздишки на лятото,
бели камъни на брега на морето мълчат ли мълчат.

 
Моят град е със затихващи функции
при целия гръмотевичен вятър, примесен със шум на хилти,